ПОНЯКОГА, АЗ СЪМ АЗ,
А ЕЗИКЪТ Е МОЯТА МАСКА
(с въпросите си
ограбваме част
от това, което
искаме да кажем
в действителност
във въпроса няма
ОБВЪРЗАНОСТ
въпросът
представлява безсмислено дърдорене,
глупав параван)
кое ме кара да се крия зад въпросите ?
искам околните да ме обичат (?), да
ме харесват, да ме приемат, да са доволни,
че познават толкова приятен и мил
човек като мен.
ето защо слагам маската,
отварям гардеробната със
специфичните костюми -
екстравагантност, ирония
златен руж, непременна усмивка
ако приемеш маскарада ми
възможно е да ме заобичаш.
ако внимавам и съм убедителна,
може дори да не разбереш,
че съм дегизирина
и да повярваш, че общуваш
с истинкото ми аз.
докато един ден осъзная,
че съм с маска и ще
усетя, че ми липсваш.
И ще поискам да ме видиш,
да видиш истинското ми лице.
